1.Обичам те не за това какъвто си, а за това каквато съм аз, когато съм до теб.
2.Никoй не заслужава да лееш сълзи за него, а този, който заслужава няма да те разплаче.
3.Само защото някой не те обича както на теб ти се иска, не значи, че
не те обича от все сърце.
4.Истински приятел е този, който ти подава ръка и докосва сърцето ти.
5.Най-много ти липсва този, който е до теб, а ти знаеш, че никога няма да е твой.
6.Никога не се разделяй с усмивката си, дори и когато ти е тъжно. Откъде да знаеш - може някои в този момент да се влюби в нея.
7.За света може да си просто един човек, но за един човек може да си
целият свят.
8.Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си до него.
9.Може би Бог иска да срещнеш няколко неподходящи личности преди да
срещнеш човека за теб, за да бъдеш наясно със себе си.
10.Не плачи когато всичко свърши. Усмихни се, защото нещо ти се е
случило.
11.Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но за всеки случай
трябва да продължиш да вярваш в хората.
12.Стани по-добър човек и гледай да си наясно със себе си преди да
срещнеш някого с надеждата, че той ще разбере що за човек си.
13.Не си прави много труд - най-хубавите неща се случват когато най-малко ги очакваш.
Не тъгувай обич моя!
Аз съм тук,и там,и пак...
Аз съм винаги,и всякога, и вечна...
Аз съм утрото и залезът...Денят!
Не тъгувай обич моя!
Стих съм аз от теб роден.
Там търси ме сред пороя..,
аз, ще знам,че си до мен.
Не тъгувай в сън греховен
в пелена от чувства и сълзи!
Ето,с радост те обгръщам...
Ти,чрез мен щастлив бъди!
Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.
Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.
Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.
Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.
Когато започнало да се смрачава, момчето осъзнало, че е много уморено, и станало да си върви. Но преди да измине и няколко крачки, то се обърнало назад, изтичало до пейката и прегърнало стария човек. Той се усмихнал с най-широката си и най-мила усмивка.
Когато, малко по-късно, момчето отворило вратата на дома си, майка му била толкова учудена от грейналото от радост лицето на сина си, че го попитала: “Какво те направи толкова щастлив?” Момчето отговорило: “Обядвах с Бог.” И преди майка му да успее да каже нещо, то добавило: “И знаеш ли какво? Бог има най-красивата усмивка, която някога съм виждал.”
През това време възрастният мъж, който също сияел от радост, се върнал вкъщи. Неговият син бил смаян от мира, изобразен на лицето му, и попитал: “Татко, какво те направи толкова щастлив?” Той отговорил: “Ядох сандвичи с Бог в парка.” Преди синът да успее да каже нещо, той добавил: “И знаеш ли, Той е много по-млад, отколкото очаквах.”
Много често ние подценяваме силата на едно докосване, на една усмивката, на мила дума, изслушващо ухо, честен комплимент или най-малък жест на грижа, всичко което може да промени един живот. Хора идват в нашия живот с причина или без, остават за сезон или за цял живот. Така, че УСМИХНИ СЕ И ГЛЕДАЙ НАПРЕД, ЗАЩОТО ДНЕС НИКОГА НЯМА ДА СЕ ПОВТОРИ, А ВЧЕРА НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ!
